Европейската нощ на учените тази година ще е с акцент върху специалната роля на стъклото

Идеята е в последния петък на септември да се отварят университети, научни институти и музеи, които да популяризират наука сред деца и големи, поясни той ролята на събитието с фокус върху науката.

Поредното издание на Европейската нощ на учените на 30 септември ще обхване над 15 града в България, а чрез излъчвания на живо в канали в социалните мрежи заинтересованите ще могат да станат съпричастни и на събития в над 300 града на континента. Събитието се провежда за седма поредна година в София Тех Парк, като интересът на публиката постоянно нараства, а през тази година ще включва и над 25 партньорски организации.

„Тази година инициативата се реализира в рамките на проекта SEARCH, а специален акцент е стъклото и как то се използва в различни области на науката, технологиите и всекидневието“, разказа доц. д-р Агата Манолова, заместник-декан на Факултет по телекомуникации на Техническия университет-София. Тя е и част от екипа на Лаборатория "Интелигентни комуникационни инфраструктури" на София Тех Парк.

По думите ѝ стъклото има „страхотни приложения абсолютно навсякъде и е един от най-използваните материали в света – почти всички технологии не могат да работят без стъкло“.

Доц. Манолова уточни, че една от презентациите ще бъде за холографската комуникация, или холопортацията, която индиректно използва стъклото в специалните очила.

Освен изследвания в химията, роботиката, дронове, виртуална реалност, изкуствен интелект, част от презентациите са за изменението на климата, как може да се намали въглеродния отпечатък, филтрация на вода и въздух с естествени материали и други.

"Климатичните промени са компонент, който е задължителен да се вземе предвид, когато се правят каквито и да било научни разработки, независимо в коя област на науката", посочи доц. Манолова.

Тя заяви, че науката и дигитализацията са вече неразделна част от ежедневието на 21-и век, особено в областта на телекомуникациите, и напомни, че това се видя по време на Covid пандемията с дистанционното обучение на ученици и студенти. 

"Нещата вървят стремглаво напред и постиженията са страхотни с употребата на изкуствен интелект, машинно обучение. От гледна точка на комуникациите предизвикателства са предаването на различни по характер данни без закъснение, комуникация между устройствата, пестене на енергия", заяви доц. Манолова. Според нея младите български учени се срещат със същите проблеми като колегите си в Европа – да имат възможност да навлязат в дълбочина в областта си и да намерят добри партньори, с които да работят.

Михаил Илиев е убеден, че иновативният технологичен бизнес има нужда от връзка с изследователски университети, лаборатории, учени, които да създават и подобряват продуктите на бизнеса. Той отбеляза, че София Тех Парк работи и подпомага бизнеса в редица сфери и е притегателен център както за млади потенциални учени, така и за компании, които търсят научна експертиза.

„Най-важното е да се предизвика ентусиазма и желанието в младежите, смята доц. Манолова. – Да видят, че бъдещето е в това да вложат усилия, да видят науката и да я припознаят като една реализация и да намерим подходящото поприще за всеки един – оттам нататък небето е пределът.“

Повече за събитията в Европейската нощ на учените може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.